Култура

    В различните исторически епохи град Враца се е развивал като значимо обществено, пазарно и културно средище. Следите от човешка дейност по тези места датират още от новокаменната ера. Първите обитатели - тракийското племе трибали развили висока материална култура, останки от която се намират и днес на територията на Врачанския регион. Уникалните находки, открити при археологически разкопки на “Могиланската могила” във Враца, в Букьовци и в Рогозен носят интересна информация за процъфтяваща древна цивилизация. Римляните, които оценили географското и стратегическото положение на земите около Искърския пролом, ги превърнали в непристъпна крепост, контролираща най-късия път от Дунава към юг и запад и към богатите рудни находища високо във Врачанската планина. Върху руините на крепостта славяните съградили селище, което нарекли “Вратица” - твърдина, с важно значение и през Втората българска държава. В средните векове то разширило границите си и се превърнало в голям център с развити занаяти и стоково-парични взаимоотношения. От това време са останали в наследство многобройни паметници на духовната и материалната култура. През Възраждането градът дава много светли личности, оставили трайни следи в политиката, дипломацията, национално-освободителното движение, в културата и просветата. Тези епохи, събития и хора са показани в богатите и привлекателни експозиции на Регионалния исторически музей.

Герб и девиз на Враца
   Гербът на Враца е създаден през 1967 год. Негов автор е художника Любен Орозов, който печели национален конкурс. Графичното изображение на герба символизира специфичния орографски индивид, от който носи името си града - природният феномен - прохода Вратцата. Двете отвесни скали са изобразени с два топографски триъгълника, между които се вие пътят на прохода. Възходящата и дадена в перспектива линия на пътя символизира подема на града все нагоре и напред. Гербът е увенчан със зидова корона, означаваща, че градът е бил крепост от най-древни времена. Цялото изображение е върху старобългарски (варяшки) щит, леко стилизиран, за да се запази стиловото единство.
   Девизът “Град като Балкана - древен и млад” отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще.   

   Община Враца дава своя принос в опазването и обогатяването на културно-историческото наследство, съхраняването на българския книжовен език, обичаи и традиции, като инвестира и съхранява българската култура и културни паметници, за да запази своето място в обединена Европа.

   В община Враца действат държавни и общински културни институти. Със самостоятелна база разполагат Читалище "Развитие", Библиотека “Христо Ботев”. Центърът за работа с деца и Общинският младежки дом работят с децата и младежта.

Културни институти
   Културните институти в Община Враца са Държавната филхармония, Драматично-кукленият театър, Регионалният исторически музей с художествена галерия, Регионална библиотека “Христо Ботев”, както и седемнайсетте читалища на територията на Общината. /Подробна информация в “Културни институти”/


Църкви във Враца

   Възнесенска църква "Храм-паметник Свети Софроний епископ Врачански"   - тел. 092 / 62 61 34
Историческият храм "Свето Възнесение" е построен през 1848 год. при Врачанския епископ Агапий сред къщи на видни фамилии. Тук проповядвал П.Р. Славейков (1848 г.), пял Васил Левски (Иеродякон Игнатий), (1872 г.) и се извършила подготовката и опитът на местния революционен комитет за въстание (19.V.1876 г.) В женското отделение на храма са погребани трима руски пряпоршчици, паднали в освободителната руско-турска война в сраженията в този край (1877 г.).
При храма имало метох. В миналото столетие тук било открито народно училище, което носело името на храма и има голяма заслуга за разрастване на просветното дело във Враца и Врачанско. По повод юбилейното честване на 250-годишнината от раждането на Свети Софроний, Врачанският епархийски съвет обяви Възнесенската църква за храм-паметник "Свети Софроний епископ Врачански". В нея са подредени ценни исторически икони и утвар, събрани от Врачанския край. В близост до църквата се издига нов паметник-монумент на големия роден книжовник и светец.

   Катедрален храм "Свети Апостоли" - тел. 092 / 62 74 09
Сегашният храм е построен на мястото на по-старинна църква през 1898 г. Внушителната архитектура, стилният интериор и най-голямата по обем църква с принадлежащи три престола на името на преподобни Паисий Хилендарски и на Свети Софроний епископ Врачански, определиха избирането й за катедрален храм на Враца. Интериорът впечатлява с дървороезбен иконостас, архиерейския трон, с разпятието Христово, витлеемската звезда и амвона. Има интересна стенопис и художествена декорация. Фигуралните композиции, издържани в православно-византийския стил с фина хармония на тоновете придават изключителна тържественост на храма.
   Със своята обемност и с вътрешната си подредба, както и с патронажа на християнските и родни светци, храмът предоставя внушителните богослужби и тържества да преминават под знака на църковно-възрожденския православен български дух.

   Митрополитски храм "Свети Николай" – 092 / 62 03 03
В центъра на Враца, зад величествения паметник на Христо Ботев, се извисява красиво разположената на фона на легендарния Врачански балкан църква "Свети Николай". Тя е строена в периода 1865 - 1867 година, с помощна на цялото население в града. Църквата е наследница на съществувалата по време на османо-турското робство по-стара църква. Има запазени ценни икони и завладяваща стенопис. Прави впечатление по-късното изграждане на преддверието и камбанарията, които придават по-пъстър колорит на храма.
   Около църквата, в знак на почит, са погребани видни и много заслужили личности от Враца, а в самия храм се покоят тленните останки в общ гроб на Врачански митрополити.
   Със своята архитектура и богат интериор, църквата "Свети Николай" се нарежда сред най-ценните културно-исторически паметници в града.

   Църква "Свети Царей" - тел. 092/62 47 32
Строителството на този храм е започнало в края на деветнадесетото столетие и е завършено твърде мъчително в началото на двадесетия век, върху основите на по-старинен храм от ХVI век. Църквата я наричат царствена. Защото е на името на Светите равноапостоли Константин и Елена, признали християнството за официална религия в Римската империя.
   Иконостасът на църквата за разлика от другите храмове е зидан. Дърворезбени са само царските му двери и архиерейския трон. Иконите са рисувани в православно-византийски стил, но с известно западно влияние.

Църква „Свети Мина”

Строителството на храма започва през 2008 г. и с прекъсвания е завършено през 2011 г. През 2013 г. е монтирана камбаната - дарение от врачански фирми и граждани, поставен е и иконостасът - дело на местни майстори. Църквата е кръстокуполна, с обща площ 120 квадратни метра, с височина на централния купол 13 метра, и макар и нова, архитектурно съответства на православната традиция на храмово строителство.

   Църква "Св. Георги Победоносец“ с. Вировско - “St. George the Conqueror” Church
Църквата в с. Вировско е построена с доброволния труд и дарения на хората от селото и е действаща от 1895 г., само 17 години
след освобождението ни от турско робство. Тогава младата българска държава има много и по-важни проблеми от това да строи
църкви по селата, но вировчани пожелават, решават, разчитат и влагат свой труд и средства, с волски коли извозват строителните материали. Градежът на църквата в с. Вировско започва в 1891 г. Четири години по-късно, на 6 май – Гергьовден, се извършва освещаването й и оттогава този ден става храмов празник и събор на с. Вировско
.