Ботеви дни

  

Регионална художествена изложба “Земята на Ботев”
СТАТУТ 2024 год.	Декларация-опис 2024 г.

Ботевите дни са посветени на подвига на Христо Ботев и неговата чета. От 2004 година се провеждат под патронажа на Президента на Република България.

   I. Начало на Ботевите чествания. Първият паметник на Христо Ботев
   През 1885 год. на Милин камък се поставя началото на ежегодните чествания, посветени на подвига на Христо Ботев и неговата чета. Първият Ботевски организационен комитет с председател Иванчо Цветков - кмет на Враца и бивш опълченец изработва устав за честванията, които ще се провеждат всяка година. Ботевският организационен комитет е първата неправителствена организация в Република България.
   На 27.05.1890 год. е открит първият паметник на Христо Ботев. Това е и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България. Средствата за него са събирани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало и от Стефан Стамболов - в миналото близък другар и съратник на Христо Ботев, а в края на десетилетието министър-председател. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. При моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от младия художник Антон Митев.
   Първият паметник изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела. Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници, и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, внушителна табела с текст и четири лъвски глави из чиито уста бликала бистра вода.
   Металните плочи на паметника са отлети във Виена.
   Инициативата за построяването на Ботевия паметник във Враца е на кмета на града Цено Леонкев и председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов.
   Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.
   Паметникът е демонтиран през 1955 г.
   На 2 юни 1964 год. се открива сегашният паметник на Христо Ботев, изработен от бронз и сив гранит, висок 12 метра. Автор е скулптора Владимир Гиновски. До паметника гори вечен огън, донесен от Одеса, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество и неговия боен път. Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл включващ в себе си площад, стилизирано лъвче, шадраван и тревни площи дело на архитектите Делчо Сугарев и Иван Иванчев.

   II. Създаване на мемориален комплекс “Ботев път”- 1958 г.
   Непосредствено след освобождението на България поборници и общественици полагат първите дървени, а по-късно и каменни паметници на признателност по пътя на Ботевата чета.
   В 1901 г. комисия с участието на Ботеви четници съставя първия официален протокол за сраженията на четата във Врачанския балкан. За ознаменуване 25-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета се полага основният камък на бъдещия паметник на връх Околчица.
   През есента на 1924 г. по инициатива на Врачанското читалище ”Развитие” е формиран комитет за издигане на нов паметник на Христо Ботев във Враца. инициативният комитет поставя временен маркировъчен знак на Околчица във връзка с честванията през 1926 г. знакът представлявал четири метров православен руски кръст – кръст, какъвто носели опълченците по време на националноосвободителните борби.
   В 1936 год. Ботевският комитет във Враца предприема строителството на паметника на Околчица по проект на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски във формата на осмоконечен кръст с височина 28 метра. Строителството завършва през 1939 год.
   Политическите промени в България водят до замяната на кръста на паметника с петолъчна звезда през 1947 год., която по същите причини в 1991 год. е свалена и паметникът възвръща автентичния си вид с опълченски кръст.
Още през 1936 г. се родила идеята за очертаване на Ботевия път от Козлодуй до Околчица с трайни дървесни насаждения. В 1946 год. трима изследователи на Ботевото дело - Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков определят върху терена бойния път на четата. Три години по-късно този път е маркиран с 53 пътепоказателни камъка и шест паметни плочи, а в 1954 год. започва очертаването му с дървесна растителност.
   Официалното изграждане на алеята - паметник от Козлодуйския бряг до лобното място на Христо Ботев във Врачанския балкан е поставено на 27.05.1958 год. с Постановление на Министерския съвет.
   През 1899 год. комисия определя пътя на Ботевата чета след гибелта на Войводата и съставя официален протокол. Същата година пътят на Ботевата чета от лобното място на Христо Ботев до местноста Рашов дол във Врачанския балкан е маркиран и по него минават първите 40 организирани туристи. Предстои осъществяването на последния етап от развитието на Мемориалния комплекс - определяне и маркиране движението на малките групи и отделните четници от Тетевенския и Троянския балкан.

   III. Национален туристически поход “По пътя на Ботевата чета” Козлодуй – Околчица.
   През 1947 год. 17 Ботеви поклонници-туристи преминават по пътя на Ботевата чета и полагат началото на най-голямата родолюбива проява в българското туристическо движение. Походът се провежда ежегодно от 27 май до 2 юни по 120 км маршрут от Козлодуйския бряг до връх Околчица. Осъществява се с подкрепата на Държавната агенция за младежта и спорта, БТС, МОН, Ботевски комитет при Община Враца, Туристическо дружество “Веслец”, Мемориален комплекс “Ботев път”.
   Най-многобройни са били участниците в похода през 1976 год., когато са се включили 8 600 туристи.

   IV. Международна Ботевска награда.
   Международната Ботевска награда е учредена с Указ № 1695 на Държавния съвет на Народна Република България от 1972 год. и се присъжда на поети и публицисти за принос в световната литература. До 1986 год. е връчвана на всеки 5 години. Следва 10 годишен период, в който не е връчвана, след което традицията отново е възстановена и наградата се връчва от Общинския съвет на Враца.
   Носители на Ботевска награда са:


Лауреати на Международната Ботевска награда са:

Александър Анатолиевич Руденко	Руска федерация 2011 г.	Поет, писател, драматург, преводач (главно от български език), редактор и литератор. Има 16 издадени книги, включително 10 стихосбирки, 2 прозаични, включително и превод на стихове на Христо Ботев, издадени в отделна книга и др. Член е на Съюза на писателите в Русия и почетен член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските преводачи, фондация „Гео Милев”. Носител е на национални и международни награди, сред които и българската награда „Златна муза”.
Евгений Александрович Евтушенко	Руска федерация 2006 г.	Поет, носител на литературните премии „Фруджено-81”, Академия „СИМБА”, Международната премия „Златен лъв”, Почетен член на Испанската и Американската академии, професор в университетите в Питсбърг и Санта Доминго. Носител на Държавната премия на СССР (1984) и Цароселската художествена премия (2003). Член на общество „Мемориал”.
Бранко Цветкоски	Република Македония 2001 г.	Поет, публицист и преводач. Генерален директор на националния театър в Македония.
Надин Гордимър	ЮАР 1996 г	Почетен член на Американската академия за изкуство и литература и на Американската академия за хуманитарни и естествени науки. В 1991 год. е удостоена с нобелова награда за литература.
Гюнтер Валраф	ФРГ 1986 г.	Публицист и писател, документалист.
Нил Гилевич	Република Беларус 1986 г.	Поет, фолклорист, преводач, литературовед и изследовател. Професор по литература в Минския университет.
Марио Бенедети	Република Уругвай 1986 г.	Автор на романи, разкази и белетристични книги.
Дмитро Павличко	Република Украйна 1986 г.	Поет и преводач. Секретар на Съюза на писателите в Украйна.
Мирослав Кърлежа	Република Хърватска 1981 г.	Поет, белетрист, публицист. Събраните му съчинения са повече от 50 тома.
Ахмад Ал. Ахмад	Сирия 1981 г.	Поет и преводач. Професор в Дамаския филологически факултет. Председател на асоциацията на поетите. Издател на списание “Чуждестранна литература”.
Расул Гамзатов	Русия 1981 г.	Поет, удостоен с наградата “Народен поет на Дагестан”
Рафаел Алберти	Испания 1981 г.	Участник в гражданската война, поет-интернационалист, отличен с високи държавни и литературни награди в Испания
Пиер Сегерс	Франция 1976 г.	Носител на литературната награда “Аполинер”. Основава групата на френските писатели срещу войната и немската окупация. Редактор на сп. “Поезия”
Ласло Наги	Унгария 1976 г.	Поет, публицист и преводач от английски, испански, немски и славянски езици. Носител на държавната награда “Лайош Кошут”
Николас Гилен	Куба 1976 г.	Печели наградата за революционна поезия
Алексей Сурков	Русия 1976 г.	Поет и публицист. Един от първите журналисти стъпил в България с частите на трети Украински фрон

     V. Национална художествена изложба “Земята на Ботев”
Провежда се от 1976 год. през пет години.  След прекъсване от десетина години е възстановена. Последното издание е през 2006 година. Всяка година в рамките на Ботеви дни се провежда Обща художествена изложба, в която изявени  в изкуството художници и скулптори  взимат участие със свои творби, посветени на Христо Ботев и неговият героичен подвиг.

     VI. Национален литературен конкурс ”Живеем в земята на Ботев”
   Провежда се от 1995 г. от Център за работа с деца – Враца и до сега са участвали повече от 1200 ученици от цялата страна. Творбите на всички наградени в конкурса бяха издадени в едноименен сборник през 2001 г. През 2012 година Национален дворец на децата – София и Център за работа с деца – Враца връчиха специална награда за цялостно представяне в конкурса.

     VІІ. Национален рецитал-конкурс за изпълнение на Ботева и възрожденска поезия и проза /от любители/
   Рецитал-конкурсът се провежда всяка година в рамките на Ботеви дни от Младежки дом – Враца.
  
    
     VІІІ. Национална среща на детски и младежки парламенти
   През 2001 г. се постави началото на национални срещи на ученици от училища в страната, носещи името на Христо Ботев, която поради големия интерес през годините прерасна в среща на ученически и детски парламенти.
   Срещите се организират и провеждат през година от Младежки дом – Враца, като една от основните задачи е по предварително зададена тема за дискусия участниците да представят своята позиция по неформален, визуален начин. В рамките на „Ботеви дни 2012” Националната среща се проведе за шести път.