Културно историческо наследство

         Културно – историческо наследство

         Регионален исторически музей - в музея са обособени 9 зали, 3 къта, художествена галерия, Лапидариум (ценни експонати - мозайката от с. Галатин, надгробни стели, посветителни ари, колони и други архитектурни детайли, каменна пластика и епиграфски паметници са организирани и показани в експозиция на открито), Музеон (популяризира изработването на музейни експонати и ценности от хартия с технологията Zn Art. Чрез нея се възпроизвеждат обемни форми и могат да се направят копия на всякакви съкровища и музейни експонати от хартия). В музея се съхраняват експозициите от древните тракийски съкровища от Могиланската могила и Рогозенското съкровище, Сребърния наколенник, както и глинената плочка с най-ранната протописменност от Градешница. Освен това в залата „Предистория” може да се види скелета на праисторическата Тодорка, която е на възраст около 8 000 години, скелета Христо и уникалният за Европа глинен олтар с еленови рога от с.Оходен.

Към музея спадат два етнографско – възрожденски комплекса - етнографско-възрожденски комплекс „Никола Войводов” и етнографско - възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански”. Етнографско - възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански” включва 1 църква, Възрожденско училище и 3 възрожденски къщи с експозиции, представящи традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на 19-ти до средата на 20-ти век. Показани са духови и ударни инструменти, използвани от музикантите в оркестъра на основоположника на духовата музика в Северозападна България Дико Илиев. В комплекса може да се види и уникалния за България Музей на файтоните, където са изложени традиционни транспортни средства, изработени във фабриките и работилниците на известния врачански предприемач от началото на 20-ти век Мито Орозов.

         Съкровището от Рогозен - находката от Рогозен е едно от най-значимите антични тракийски съкровища, открити в Югоизточна Европа. То се съхранява в Регионалния исторически музей и може да се види от жителите и гостите на Враца. Общото му тегло е над 20 кг. Състои се от 165 кани, фиали и чаши от сребро с позлата. Уникална е украсата на съдовете, покрити с растителни и геометрични орнаменти, изображения на хора и животни, сцени от древногръцката и тракийска митология.

         Гробниците от Могиланската могила - била е разположена в центъра на град Враца. В три гробни съоръжения са открити богатите гробни дарове, сред които са златен венец, обици, сребърен наколенник с позлата.

        Археологически разкопки – прохода “Вратцата”, местността Градище - през периода 2007-2011 г. в местността „Градище”, намираща се западно от град Враца, в непосредствена близост до прохода „Вратцата” са проведени археологически разкопки, при които е разкрита част от антично селище и средновековната крепост, от които произлиза съвременния град. От особено значение е откриването на църква,  която представлява  раннохристиянска базилика със значителни за времето си размери - дължина 18 метра. По време на разкопките са намерени и артефакти (златни и бронзови накити), които свидетелстват, че храмът е изграден в началото на VI век.

         Селище и култов център край село Оходен - археологическият обект отстои на 1 км в източна посока от второкласното шосе Враца-Оряхово. Обозначен е с указателна табела и е достъпен за посещения. В праисторическото селище Оходен - Валога са открити останки от жилища, гробни и култови съоръжения, принадлежащи към т.нар. „монохромен неолит” (края на VII и началото на VI хил.пр.Хр.) Открити са четири ранно неолитни гробни съоръжения, глинен олтар с поставени в определен порядък три еленови черепа с огромни рога (наречен „Светилище на слънцето”), единствен по рода си амулет от нефрит, древна работилница за кремъчни пластинки. Два от най-атрактивните човешки скелети – носители на първата земеделска цивилизация в Европа са експонирани по уникален начин в Регионалния исторически музей – Враца. В района на обекта има център по експериментална археология на праисторически бит, технология и култура. Предлага се туристически продукт на терен – експериментално археологическо училище.

         Средновековни кули

         Куртпашовата кула - представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от 17-ти век.

         Кулата на Мешчиите - формата й  е правилна каменна призма с височина 13 м. В приземието е имало складово предназначение, а трите етажа са ползвани за жилищни нужди. Датира от 16-ти век, като в края на 19-ти век е била преустроена като градски часовник.

         Хижата - комплекс "Вестителя", наричан още "хижата" е мястото, на което руският войник Петлак известил на 9 ноември 1877 г. освобождението на град Враца.

         Историческия връх „Околчица” - лобното място на Христо Ботев се намира на 17 км. от града в местността Йолковица във Врачанския Балкан. На върха е издигнат 35 метров паметник с опълченски кръст, който увековечава подвига на революционера. Ежегодно върха събира участниците в традиционния национален поход „ По пътя на Ботевата чета”, гражданите и гостите на града по време на тържествата по случай 2-юни и празника на Враца.

         Манастира „Св. Иван Пусти” - скалният манастир „Св.Иван Пусти” е разположен в подножието на Врачанския Балкан на 6 км. от град Враца. Представлява комплекс от сгради, от които се е запазила само църквата и няколко скални манастира. Смята се, че църквата в манастирския комплекс е изградена през 16-ти век, но след падане на част от горния пласт на рисуваните икони се забелязва, че под тях има други стенописи, които могат да бъдат датирани към 12-ти и 13-ти век. До манастира се стига по асфалтиран път.  

         Къща - музей „Баба Илийца” – намира се в село Челопек на няколко километра от град Враца.
Сградата е с автентична и красива архитектура. Разполага с богата и забележителна експозиция от стари предмети на бита и мебели, красиви килими, типичните народни носии за този край на България. Голям интерес за туристите представлява родословното дърво на прословутата българка, подвига на която Иван Вазов увековечава в своя разказ „Една българка”.

        Природозащитен и информационен център „Натура” - природо-защитния център е Врачанската „Ески” джамия, която е построена през първата половина на XVIII век. Намира се в най-стария квартал на Враца - "Кемера", в подножието на планината, откъдето тръгват основните туристически маршрути към село Згориград, пещерата "Леденика" и местността Пършевица. Запазена е само основната сграда на храма, минарето е разрушено частично при земетресение и в последствие доразрушено от бомбандировките на Враца през 1943-1944 г. „Ески” джамия е обявена за паметник на културата и архитектурата. Природозащитен център „Натура” на практика съвместява функциите на посетителски център и информационен център на Община Враца и на Природен парк „Врачански Балкан”. Разполага със зала за семинари.

        Други културни институти в града са читалище „Развитие”, регионална библиотека "Христо Ботев", Двореца на културата, Драматично - куклен театър, Мемориалният комплекс „Ботев път.