Новини

С поднасяне на цветя пред паметника на Васил Кънчов, на площад „Руски“ във Враца, бяха отбелязани 116 години от  гибелта на видния врачански политик и общественик. На събитието присъстваха кметът Калин Каменов, заместник-кметът Петя Долапчиева, председателят на НЧ „Развитие 1969“ Иванка Караиванова и общественици.

„Ако за България Васил Иванов Кунчев е Апостолът на свободата, то за Враца Васил Иванов Кънчов е Апостолът на образованието и просвещението. Независимо от различните причини, никога не трябва да забравяме един от деятелите и радетелите, работили Враца да е образователен център днес. Затова трябва да бъдем по-смели и по-горди, по-изискващи и по-взискателни към себе си и хората около нас, за да може делото на онези, заради които говорим български език и тачим българската история, да бъдат помнени, пазени и почитани тук, в сърцето. Много бих се радвал, следващата година, на 117-та годишнина от почитане гибелта на Васил Кънчов да има деца. Призовава делото на видния врачански общественик да се разказва на висок глас и всеки един възпитаник на врачанско училище да знае, да помни и да се гордее с личности като него.“ – каза в словото си Калин Каменов.

 Васил Иванов Кънчов е български политик и учен-историк и географ, академик на БАН, автор на множество географски изследвания. Роден е на  26 юли 1862 година във Враца. Учи в родния си град, а гимназия завършва в Лом. През 1885 година получава държавна стипендия и заминава да учи химия в Харков, а след това в Мюнхен и Щутгард.

Участва и като доброволец в Сръбско-българската война.

Бил е учител в София и в Солун и често пътува в различни части на Македония, събирайки етнографски, исторически и географски сведения за посещаваните места. Работата му е забелязана от екзарх Йосиф, който през март 1894 година го назначава за главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония, за да му създаде по-добри условия да продължи проучванията си. През ноември 1897 година Васил Кънчов напуска поста си в Екзархията с намерението да продължи работата си в България.  Връща се за кратко във Враца, но от 1898 година се установява в София и става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

През 1899 и 1901 година е избиран за народен представител от Враца като кандидат на Прогресивно-либералната партия, а през 1901 година е и подпредседател на Народното събрание. В началото на 1902 година става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев, но на 6 февруари (24 януари стар стил) 1902 г.,  Васил Кънчов е застрелян в кабинета си в Министерството на народното просвещение от Тома Каранджулов, който се самоубива непосредствено след това.